намерять

Лексическое значение

наме́рять см. намерить.

намеря́ть, -я́ю, -я́ешь. Несов. к намерить.

наме́рять сов. перех. разг.-сниж.

намеря́ть несов. перех. разг.-сниж.

намерять I наме́рять -яю, -яешь; св. что и чего; см. намерить

намерять II намеря́ть см. намерить; -я́ю, -я́ешь; нсв.; разг.

наме́рять. См. намерить.