нард

нард, род. п. «благовонная трава и масло из нее», др.-русск., ст.-слав. нардъ — то же (Мар., Зогр.). Из греч. νάρδος финикийск. происхождения; см. Гофман, Gr. Wb. 211; Фасмер, Гр.-сл. эт. 132.