тиара
тиа́ра др.-русск.-цслав. тиара τιάρα (уже в Изборн. Святосл. 1073 г.). Из греч. τιάρα, отчасти через лат. tiāra; см. Фасмер, Гр.-сл. эт. 201 и сл.
тиа́ра др.-русск.-цслав. тиара τιάρα (уже в Изборн. Святосл. 1073 г.). Из греч. τιάρα, отчасти через лат. tiāra; см. Фасмер, Гр.-сл. эт. 201 и сл.