торыкать
торыка́ть «толкать, бить», тверск., тамб. (Даль). Позднее итер. образование от то́ркать «толкать» (см.); ср. Потебня, РФВ 4, 211.
торыка́ть «толкать, бить», тверск., тамб. (Даль). Позднее итер. образование от то́ркать «толкать» (см.); ср. Потебня, РФВ 4, 211.